Раздяла

С леден, алчен дъх те прибира
смъртта от моите ръце.
А нещо в мен от болка се раздира.
Нещо, но не е сърце.

Смъртта ми си усмихва кротко, най-невинно
и с тътнещ, ясен глас
обръща се към мен безгрижно,
че следващата ще съм аз.

Защото ти умря във мен,
отнесен бе от моя страх.
Но ти единствен си и няма никога да бъдеш заменен.
Затова и аз със теб умрях.